Значимостта на личните истории

От зората на човечеството това, което е лекувало и свързвало хората, са историите. От рисунките в пещерите и събирането около огъня до threads това, което търсим е някой да ни каже какво става, да ни преведе реалността и да й даде смисъл. Всичко, което остава от нас, е нашата история.

Неразказаната и непризнатата ни история се предава като родова карма или трансгенерационна травма, като симптом, зависимост или неестествена смърт. Ако ние не успеем да родим смисъла от преживяното, тази задача отива към следващото поколение чрез унаследяването на психогенетично ниво. Историите лекуват през символизацията. Когато мога да говоря за нещо, то вече се храносмила от моето съзнание, а не от моето тяло. Ние сме символични същества, езикови същества. Дявол значи разделям, символ значи събирам. Дяволът е там където душата е разцепена, там, където за преживяването няма думи, няма смисъл. Това е лудостта. Колективната лудост, в която живеем.В психотерапията съществува едно разбиране, идващо от традиционната психоанализа, че психоаналитикът трябва да е бял екран, върху който пациентите да проектират своите несъзнавани съдържания и по този начин да ги преработват. Затова психоаналитиците се крият, дават оскъдна информация за своята личност, говорят обрано и се стремят да съществуват само в ритуалното пространство на кабинетите си. Може би в края на 19-ти и началото на 20-ти век това е било възможно, въпреки че нито Фройд, нито Юнг са успели да бъдат бели екрани, а не личности.

Лечението се случва чрез създаването на терапевтична връзка, базирана на доверие. То не се гради през екран, а през човечност. Ние винаги ще проектираме своя опит и несъзнавано независимо дали гледаме бял екран, филм или слушаме история. Юнг е бил много смел да сподели най-дълбоките си душевни преживявания в Червената книга, която е в основата на цялата му психологическа работа. Фройд и Юнг се разделят след отказа на Фройд да сподели свой сън, за да не изгуби авторитет. Точно с този отказ той губи своя авторитет. Юнг си позволява да бъде човек и да разкаже своята история без да се идентифицира с нея, с което печели моя респект и доверие. Терапевтът има един инструмент за работа и това е собствената му психика. Другото е изкуствен интелект.